Асаи е малък, тъмнолилав кръгъл плод, който расте върху палмовото дърво асаи (Euterpe oleracea), произхождащо от тропическите гори на Амазонка в Бразилия. Асаи стана широко призната като суперхрана поради високото съдържание на антиоксиданти, здравословни мазнини и потенциални ползи за здравето. Той придоби популярност не само в родната си Бразилия, но и в други части на света, където често се рекламира заради предполагаемите си повишаващи енергията и противовъзпалителни свойства.

Произход: Плодовете асаи са били основна храна за местните племена в тропическите гори на Амазонка от векове. Традиционно плодовете се берат ръчно от върховете на палмите асаи, консумират се пресни или се използват за приготвяне на богата на хранителни вещества каша.

Региони на отглеждане: Палмите асаи растат предимно в заливните низини на басейна на Амазонка, особено в Бразилия. Те виреят в тропически климат и изискват много влага. Бразилия е най-големият производител на плодове асаи, но те се отглеждат и в други страни в региона на Амазонка, като Перу и Колумбия.

Ацерола, известна още като Барбадоска череша или Западноиндийска череша, е тропически плод, известен с изключително високото си съдържание на витамин С.

Произход: Родината на ацерола е Западна Индия, южно Мексико и Централна Америка.

Региони на отглеждане: Acerola се култивира в различни тропически и субтропични региони по света:

• Бразилия е един от най-големите производители на ацерола в света.
• Ямайка - отглеждането на ацерола също е значително в Ямайка, където плодовете се отглеждат както за вътрешна консумация, така и за износ.
• Пуерто Рико - ацерола се култивира в Пуерто Рико, предимно за местна консумация и производство на сокове и добавки.
• Други тропически региони - ацерола се отглежда и в страни като Мексико, Доминиканската република и различни карибски острови.

Разновидности: Има няколко сорта ацерола:

• Common Red е най-масово култивираният сорт ацерола. Дава малки, яркочервени плодове с тръпчив вкус.
• Florida Sweet е известен със своя по-сладък вкус в сравнение с обикновената червена ацерола. Дава малко по-големи плодове с червеникаво-оранжев цвят.
• Dwarf (джудже) дава по-малки храсти и плодове. Често се отглежда като декоративно растение, освен че се култивира и заради плодовете.

Гуава е тропически плод от Америка. Гуавата е известна с високото си съдържание на витамин С, отличителен вкус и гъвкавост при готвене. Плодът може да се консумира пресен, изстискан, смесен в смутита, използван е в конфитюри и желета или може да е включен в солени ястия.

Произход: Смята се, че гуавата произхожда от региона на Централна Америка, от районите на южно Мексико.

Региони на отглеждане: Гуава се отглежда в тропически и субтропични региони по света:

• Индия е най-големият производител на гуава в света.
• Бразилия е друг голям производител на гуава.
• Мексико – отглеждането на гуава е широко разпространено в Мексико.
• Тайланд е значителен производител на гуава, особено в централните и северните райони на страната.
• Филипините: Гуава се култивира и във Филипините, където се отглежда в различни региони на страната.
• Други тропически региони: Гуава се отглежда и в страни като Колумбия, Индонезия, Пакистан и Египет, наред с други.

Разновидности: Има много различни сортове на гуава, които могат да варират по вкус, размер, цвят и текстура:

• Бялата гуава има бледозелена кора и бяла тъкан. Има има мек, сладък вкус и често се използва в напитки, десерти и конфитюри.
• Розовата гуава има розова тъкан и сладко-тръпчив вкус. Често се консумира прясно или се използва в сокове, смутита и салати.
• Червената гуава има червена или розово-червена тъкан и малко по-сладък вкус в сравнение с други сортове.
• Жълтата гуава има жълтеникаво-зелена кора и жълта тъкън. Има сладък вкус.
• Гуава без семена: Някои сортове гуава са без семки или имат по-малко семена от други.
   
  
  

Драконовият плод, известен също като питая, е тропически плод на няколко вида кактуси, произхождащи от Централна Америка и Мексико. Драконовият плод е известен със своя интересен външен вид, освежаващ вкус и висока хранителна стойност. Често се консумира пресен или се използва в смутита, салати, десерти и други кулинарни приложения.

Произход: Смята се, че драконовият плод произхожда от Централна Америка, по-специално от регионите на Мексико, Никарагуа и Гватемала. Култивира се и се консумира от векове от коренното население в тези райони. Оттам култивирането му се разпространява в други тропически и субтропични региони на света.

Региони на отглеждане: Драконовият плод се отглежда в различни тропически и субтропични региони:

• Виетнам е един от най-големите производители и износители на драконови плодове в световен мащаб.Тайланд е друг важен производител на драконови плодове.
• Тайван - отглеждането на драконови плодове също е разпространено в Тайван, където плодовете се отглеждат в субтропичните региони.
• Колумбия – в Южна Америка Колумбия е голям производител на драконови плодове.
• Израел - отглеждането на драконовия плод се извършва и в страни с подходящ климат, като Израел, където се отглежда в района на пустинята Арава.

Разновидности: Има няколко сорта на драконовия плод, като двата основни вида се отличават по техния цвят на тъканта на плода:

• Драконовият плод с бяла тъкан има розов или червеникав външен вид с бяла тъкан отвътре. Това е най-разпространеният вид драконов плод, който се намира в супермаркетите по целия свят и е известен със своя мек, леко сладък вкус.
• Драконовият плод с червена тъкан има ярко розов или пурпурен външен вид с червена или пурпурна тъкан отвътре. Има по-сладък вкус в сравнение с сорта с бяла тъкан и може също да има нотки на киселинност.
• Има и хибридни сортове и сортове с вариации в размера, формата и вкуса на плодовете. Някои примери включват жълтия драконов плод, който има жълта кожа и бяла или жълта тъкан.

Каму-каму е малък плод от тропическите гори на Амазонка в Перу, Бразилия, Колумбия и Венецуела. Расте на храстовидно дърво, което обикновено вирее в наводнени райони или по бреговете на реките. Плодът спечели международно внимание през последните години поради високото си съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) и други полезни хранителни вещества.

Произход: Каму-каму е част от диетата на местните общности в тропическите гори на Амазонка от векове. Традиционно се използва както като източник на храна, така и заради лечебните си свойства.

Региони на отглеждане: Каму-каму се отглежда предимно в районите на тропическите гори на Амазонка в Южна Америка, особено в Перу, където е най-изобилно. В по-малка степен се отглежда и в Бразилия, Колумбия и Венецуела. Плодът процъфтява във влажния, тропически климат на басейна на Амазонка, където може да бъде намерен растящ див по бреговете на реките или в наводнени райони.

Разновидности: Няма различни сортове на каму-каму, каквито има при другите плодове. Възможно е обаче да има вариации в размера, цвета и вкуса на плодовете в зависимост от фактори като специфичния регион на отглеждане и условията на отглеждане.

Маракуята е тропически плод от Южна Америка. Маракуята е известна със своя уникален вкус и богато хранително съдържание. Той е популярна съставка в широк спектър от кулинарни приложения, включително сокове, смутита, десерти, салати и солени ястия.

Произход: Смята се, че маракуята произхожда от района на тропическите гори на Амазонка в Южна Америка - Бразилия и съседните ѝ страни.

Региони на отглеждане: Днес маракуята се отглежда в тропически и субтропични региони по света: Бразилия, Кения, Колумбия, Еквадор, Виетнам, Австралия.

Разновидности: Има няколко сорта на маракуя, които могат да варират по размер, форма, цвят и вкус:

• Лилавата маракуя е най-разпространеният сорт маракуя, известен със своята кръгла или овална форма, лилава или тъмно лилава кожа и сочна, ароматна тъкан. Има сладко-тръпчив вкус и често се консумира прясна, изстискана или е използвана в десерти, напитки и сосове.
• Жълтата маракуя е по-голям сорт с жълта или златиста кожа, когато узрее. Има подобен вкус на лилавата маракуя, но обикновено е малко по-сладък и по-малко кисел. Често се използва при производството на сокове и може да се консумира прясна или да се използва в десерти и коктейли.
• Гигантската гранадила е много по-голяма от обикновената маракуя, с удължени или крушовидни плодове. Има дебела, жилава кожа и сладка, ароматна тъкан. Често се яде прясна или се използва в десерти и напитки.
• Сладка гранадила, известна още като гренадила, е сорт с кръгла или овална форма, с жълта или оранжева кожа, когато узрее. Има сладък, ароматен вкус и често се консумира прясна или се използва в десерти, сокове и коктейли.

Папаята е тропически плод, произхождащ от южно Мексико и съседна Централна Америка. Папаята е известна със своя сладък вкус, жив цвят и богато хранително съдържание. Често се яде прясна, изстискана или е се използва в салати, смутита, десерти и солени ястия.

Произход: Смята се, че папаята произхожда от южно Мексико и северна Централна Америка, където се култивира от хиляди години.

Региони на отглеждане: Днес папаята се отглежда в различни тропически и субтропични региони:

• Индия е един от най-големите производители на папая в света.
• Бразилия е друг голям производител на папая.
• Индонезия - папая се отглежда в Индонезия, особено в региони като Ява, Суматра и Бали.
• Мексико продължава да бъде важен производител на папая.
• Нигерия е значителен производител на папая.
• Други тропически региони: Папаята се отглежда и в страни като Тайланд, Виетнам, Филипините и Шри Ланка, наред с други.

Разновидности: Има няколко сорта на папая, които могат да варират по размер, форма, цвят и вкус:

• Соло папая е един от най-популярните сортове папая, известен със своя малък до среден размер, кръгла форма и сладък вкус. Обикновено има оранжева тъкан и тънка кожа, която става жълта, когато узрее.
• Марадол папаята е по-голяма от соло папаята, с удължени или крушовидни плодове. Има червена или оранжева тъкан и сладък, ароматен вкус. Често се отглежда в Мексико и Централна Америка.
• Хавайските сортове папая обикновено се отглеждат в Хавай и други тропически региони. Те са малки до средно големи с жълта тъкан и сладък вкус.
• Златната папая е хибриден сорт със златисто-жълта тъкан и сладък, тропически вкус. Цени се заради високото си съдържание на бета-каротин и се отглежда в различни тропически региони.

Тамариндът е тропически плод, произхождащ от дървото тамаринд от Африка, но е широко култивиран и в други тропически региони по света. Тамариндът е известен със своя пикантен вкус, богат аромат и гъвкавост при готвене. Обикновено се използва в широка гама от кулинарни приложения, включително сосове, маринати, супи, къри, десерти, бонбони и напитки. Освен това пулпът и концентратът от тамаринд се използват като ароматизатори в различни хранителни продукти и кулинарни препарати.

Произход: Смята се, че тамариндът произхожда от Източна Африка, по-специално от регионите на Судан и Мадагаскар. Оттам се разпространява в други тропически райони на Африка, Азия и накрая в Америка чрез търговия и миграция.

Региони на отглеждане: Днес тамариндът се отглежда в тропически и субтропични региони по света: Индия, Тайланд, Мексико, Колумбия, Индонезия (Ява, Суматра и Сулавеси). Тамаринд се отглежда и в страни като Тайланд, Малайзия, Филипините, Шри Ланка, Нигерия и Судан, наред с други.

Разновидности: Има няколко сорта на тамаринд, които могат да варират по размер, цвят, вкус и кулинарни приложения:

• Киселите сортове тамаринд са известни със своя тръпчив вкус и висока киселинност. Те често се използват в пикантни ястия, сосове, лютеница и напитки, където е желан остър вкус. Киселите сортове тамаринд обикновено имат по-ниско съдържание на пулп и са по-кисели от сладките сортове.
• Сортовете тамаринд без семена се отглеждат така, че да имат по-малко семена или изобщо да нямат семена, което ги прави по-лесни за използване при готвене и обработка.
• Присадените тамариндови дървета се култивират заради техния подобрен добив, устойчивост на болести и други желани характеристики. Те могат да произвеждат плодове с характеристики, подобни на традиционните сортове тамаринд, но с подобрено качество и консистенция.

Физалисът са малки, кръгли плодове, известни със своя отличителен сладко-тръпчив вкус, който често се сравнява с комбинация от ананас, манго и цитрусови плодове. Те са богати на хранителни вещества като витамини А, С и В-комплекс, както и антиоксиданти и минерали. Освен, че се консумират пресни, физалисът може да се суши, консервира или да се използва в различни кулинарни приложения, включително конфитюри, лютеници, пайове и печива.

Произход: Физалисът произхожда от региона на Андите в Южна Америка, по-специално Перу, Колумбия и Еквадор. Той е бил култивиран и консумиран от местното население в тези райони от векове.

Райони на отглеждане: Физалисът се отглеждат в различни части на света с подходящ климат:

• Южна Америка: Страни като Перу, Колумбия и Еквадор продължават да бъдат основни производители на физализ.
• Южна Африка: Физалисът също се отглежда в Южна Африка, особено в региони със средиземноморски климат.
• Австралия: През последните години отглеждането на физалис се разшири в страни като Австралия, където се отглеждат в региони с топъл, умерен климат.
• Съединени щати: Физалисът се отглежда в определени щати с подходящи условия за отглеждане, включително Калифорния, Флорида и Хавай.

Разновидности: Има няколко сорта физалис, но двата основни вида се отличават по техния цвят:

• Традиционният физалис е най-разпространеният сорт с кръгли, жълто-оранжеви плодове, затворени в подобна на хартия обвивка.
• Лилавият физалис има лилави или тъмнолилави плодове, които са сходни по вкус и текстура с традиционните плодове физалис.
• Гигандският физалис има по-големи плодове, с по-ъглова форма и малко по-различен вкусов профил.